Понеделник, 27 Ноември 2023 16:23
Димитър Каров: Волейболът ме направи човек и ми показа света
Снимка: bfv.bg

Голямата легенда да българския волейбол Димитър Каров навършва 80 години. Дългогодишният национал, състезател на ЦСКА и най-добър разпределител в света в края на 60-те години даде интервю за официалния сайт на БФВ навръх празника си. Той има над 500 мача с екипа на България, който носи в продължение на 16 години. Става втори на Световното първенство за мъже в София през 1970 г., а на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 остава на крачка от медалите с четвъртото място на тима ни.

 

Честит Рожден ден, г-н Каров! В какво настроение ви откриваме навръх празника?

- Да ви кажа честно, както всеки един обикновен ден. Съпругата ми, дъщерите ми, внучетата повече са настроени от мен и ме подтикват към този празник. Аз го приемам като един нормален рожден ден. Да, 80 години не са малко в човешкия живот и когато си направя една равносметка си казвам: Боже, колко неща минаха през главата ми.

 

 Сам споменавате за равносметки. Каква е вашата, свързана с волейбола?

- Волейболът беше моя живот. Той ме направи човек. Волейболът ми показа света с участието на европейски, световни и олимпийски игри. Волейболът възпитава. Защото това е един красив колективен спорт, в който човек се учи да се труди, да се усъвършенства и да може да взаймодейства със своите съотборници, така че да се получи добър резултат.

 

 Съжалявате ли за нещо?

- Много съжалявам за едно нещо – че не успяхме да станем олимпийски шампиони в Мюнхен и световни през 1970 г. Съжалявам за българския волейбол, че не успяхме да го поставим на такова ниво, на което той заслужава.

 

 А можем ли сега да мечтаем някой ден да постигнем тези титли – световна и олимпийска?

- Това е задължително! Защото спортът те учи да се трудиш съзнателно за победата. А когато има победа, тогава има и радост, слава, уважение, удовлетворение от твоя труд и това, което си постигнал.

 

 Казвате, че трябва младите да се научат да мечтаят и да искат...

- Това е най-важното нещо в живота на всеки. Когато човек има цели, той става друг човек. Може да си постави режим, да избегне пороци и лоши навици, да се ограничи, да избегне лоши среди в името на спортните резултати, което е изключително важно.

 

 Колко са важни резултати като цел за един млад волейболист?

- В спорта важното е човек да се научи да обича това, което прави. Защото спортът преди всичко е едно голямо удоволствие. И когато човек достигне до съвършенството, тогава удоволствието е двойно.

 

 Вие как разбрахте, че обичате волейбола?

- Аз обичам спорта. Това, че отидох от футбола във волейбола, може би, за мен е било спасение. Като гледам колко жестоко се отнасят един към друг футболистите, ми се струва, че е доста опасен спорт. Докато волейболът е един културен спорт. Мрежата ни разделя. Всичко зависи от нас.

 

 Следите ли българския волейбол?

 - Клубните отбори, особено при мъжете, израстнаха много. Прави ми впечатление, че селекцията, която се прави на чужденците е много добра, което допринася за издигане на нивото на отделните отбори, но и на срещите, които се играят в първенството. Това води и на подобрен интерес от страна на публиката. Когато има силни клубни отбори, тогава вече и младите могат да израстват.

 

 Вие сте играл на поста разпределител. Тази година на тази позиция в мъжкия национален отбор дебютира 16-годишният Симеон Николов. Какво ви е мнението за този играч?

- Много бях доволен и щастлив, когато гледах олимпийските квалификации. Мога само да поздравя както него, така и неговите родители и треньори. Но и по-големият му брат (б.р. - Александър), който сега играе в Италия. Правят ми много силно впечатление! Изключително доволен съм и възхитен от това, което те демонстрират като състезатели. Те доказаха, че когато се трудиш, имаш желанието и мечти, постигаш целите си. Това е едно добро бъдеще – за тях и за българския волейбол.

 

 Съпругата ви Лидия е сестра на покойната легенда на българския футбол Георги Аспарухов-Гунди. Любопитното е, че той е играл волейбол, но продължава във футбола, а вие обратното – започвате с футбол, но оставате във волейбола. Интересно ви разминава съдбата...

 - Аз съм доволен от този факт. Футболът е базата на всеки един спорт, защото има тичане, сканаче, боравене с топката, разминаване с противниците. В ЦСКА задължително играехме 30 минути футбол за загрявка. Това за нас беше огромно удоволствие, което ни вадеше от умората, от мускулната треска, от еднообразието на тренировъчния процес и ни подготвяше много по-добре за същинската част на тренировката. За Георги – аз съм изключително доволен, че той е бил всестранен и разностранен спортист, защото го е доказал, че когато човек има качества, той може да бъде на ниво във всеки един спорт. Когато бяхме в активните си състезателни кариери, двамата с него нямахме възможност много да обсъждаме резултатите си, защото бяхме много заети. Но когато сме го правили, той беше много доволен от това, което аз правех. Дори на Световното първенство през 70-та година беше в зала „Фестивална" с една група от 20-30 младежи с български знамена. Той ги ръководеше да викат, да пляскат. Беше изключително ентусиазиран, а за мен беше огромно удоволствие да го видя как е сред публиката, как ни приветства и как желае да победим.

 

 Какво си пожелавате на днешния ден?

 - Да бъда здрав и да бъде здраво моето семейство! Искам да има повече разбирателство между хората, повече доброта, да си помагаме. А на българския волейбол бих пожелал да постигне това, което ние не успяхме, а го имахме в ръцете си – два големи успеха: световен и олимпийски шампион! Искам младите волейболисти да знаят, че България има волейболна история, волейболни имена, които светът ги е уважавал и са постигали големи успехи, както за българския спорт, така и за световния.