НАЙ-УСПЕШНИЯТ НИ КОЛЕКТИВЕН СПОРТ

 

Автор: Асен Минчев

1922
1922

Волейбол в София – 1922 г.

Авторитетен и уважаван член на световното волейболно семейство, българският волейбол води началото си от 1922 г. За първи път тогава играта е била показана в двора на Руското техническо училище в София. По непотвърдени сведения, то се е намирало зад днешния музей „Земята и хората”. Също по неофициални данни, за първи път у нас волейбол са играли във Велико Търново войници от окупационните английски и френски части още през 1919 г.
1925 – 1933
1925
Първата у нас официално организирана проява е турнирът между класовете на ІІ мъжка гимназия /ХХІІ-ро СОУ/ в София – 1925 г. На снимката - отборите достигнали до финалния мач.

Основни разпространители и участници в новата игра стават възпитаници на Американския колеж в Самоков и членове на Младежките християнски дружества. Заедно с футбол, баскетбол, бокс, лека атлетика и други, през 1924 г. българското спортно дружество „Сила” в Цариград включва за развитие и волейбола в своята дейност. Година по-късно, у нас е проведено и първото официално състезание. Макар и само училищно, то е, все пак, на елитната и до днес ІІ мъжка гимназия в столицата, известна вече като ХХІІ СОУ. /За високата класа и здравите й спортни традиции, не на последно място, говори и фактът, че гимназията е единствената у нас, с покрит плувен басейн от преди ІІ световна война./ Срещите излъчват и първия волейболен шампион в България. За негова чест, той остава в историята със скромното си име, отборът на VІІ Д клас (ХI кл).
Волейболът започва да се разпространява и извън София. От 1926 г. той вече се играе в Русе, Казанлък, Борисовград /дн. Първомай/, Варна, Пловдив, Перник, Пазарджик и другаде, а от следващата година там започват и вътрешни състезания, училищни и градски.
Първите опити за административно утвърждаване на новите игри, волейбол и баскетбол са през 1928 г. Решено е, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол. Тогава, сезонът 1928-1929 г., се провежда и първият шампионат на столицата, с победител АС-23, пред „Славия” и „Спортклуб”. На следващата година в София е проведен и първият курс по волейбол. Градското първенство на София е разширено в 3 дивизии. Първите шампиони на дивизиите в София са излъчени през сезона 1930-1931 г.: на І дивизия – АС-23, на ІІ – „Акоах”, а на ІІІ – ЖСК. Тогава се публикуват и първите журналистически отзиви и коментари в пресата за тези волейболни срещи. Отпечатан е и първият у нас волейболен правилник. През 1932 г. дебют прави ученическото първенство на столицата, за купата „Просвета”. В турнира за купата „Средец”, първи победител и носител на купата е отборът на ІІ мъжка гимназия. В неговия състав е и най-добрият състезател Иван Манолев. Повишава се спортното майсторство на отборите, а над всички се откроява АС-23. През 1933 г. дивизиите се премахват и всички състави участват в една група за градското първенство.

1934-1937
1934
На стадион „Юнак” в София е първата у нас международна среща за жени – 1937 г. Отборите на „Българска юнакиня” /с бели екипи/ и „Чехословашки соколи”.

Първата ни международна изява е през 1934 г., когато отборът на Американския колеж /София/ гостува на „Роберт колеж” в Цариград и отстъпва с 0:3 гейма. У нас първата международна проява е на национално равнище следващата година, когато ни гостуват отборите на Румъния по волейбол и баскетбол. Срещите са по време на турнира по футбол за Балканската купа в София. Първият мач, на 22.VІ. е само демонстративен и завършва с победа на нашите национали с 3:0 гейма. Официалната среща е на 23.VІ. и също е с българска победа 3:0 /15:7, на 11 и на 10/. Започват и международните прояви на жените. Първите срещи са в София-1937 г.: „Българска юнакиня”-„Чехословашки соколи”-0:3 и „Българска юнакиня”-„Югославски соколи”-0:3.

1936-1939
1939
По време на подготовката си в Анхиало /Поморие/, пернишки волейболисти построяват първото игрище в града – 1936 г.

Разрастването на волейбола у нас води до остра нужда от разширяване на материалната база, за което през 1939 г. се появяват първите критични материали в пресата. Във в-к „Спорт” един от тях е озаглавен: „29 тима, а само 2 игрища.”

1937-1941
1937-za-smqna
Градският отбор на Перник – 1937 г.

През 1940 г. в градското първенство на София отборите отново са разделени в 3 дивизии, а на следващата година пресата често отбелязва, че волейболът е един от най-масовите ни спортове, след футбола. Тогава-1941 г., е създаден СИРТ /Съюз за игрите с ръчна топка/, който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ /Българска национална спортна федерация/.

1942-1946
1942-1946
НАЧАЛО НА ДЪРЖАВНОТО ПЪРВЕНСТВО
Преди финалния мач от държавното първенство – 1943 г., от ляво надясно, прави, АС-23: К. Шопов, К. Тотев /бъдещият баскетболен национал и архитект/, Б. Чирпански, Д. Еленков /бъдещият национал, национален треньор и чл. кор. на БАН/, А. Велев, Д. Димитров и П. Шишков /бъдещият баскетболен национал и треньор/, клекнали, РР-43 – К. Томов, Р. Шаханов /с кръстачка на главата/, К. Павлов, Л. Петров, П. Симанов /бъдещият баскетболен национал и треньор/ и И. Петров.

Първият градски шампионат на столицата за жени е през 1942 г., с победител отборът на „Раковски”, пред „Левски”, „Спортклуб” и др. Същата година е и първият ни държавен шампионат. Освен отборите от София, при мъжете участват и 3 състава извън стлицата, от Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България е отборът на „Раковски”, който побеждава във финалния мач АС-23 с 3:2 гейма. Основен състав на шампионите: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров.  При жените първенец е съставът на АС-23, след победа на финала срещу „Раковски” с 3:1. В основния състав на шампионките са: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.
Развитието на волейбола получава силен тласък през 1943 г. Важна причина за това е, че в новото ръководство на СИРТ заместник-председател става Константин Бушев, активен деятел и авторитетен съдия по волейбол.Това се отнася и за армията и особено Школата за запасни офицери в столичния квартал Горна баня. И преди това военните маневри на школниците през есента завършвали в околностите на Перник. След тях цяла седмица в града се провеждали двустранни срещи по волейбол и други видове спорт между Перник и ШЗО.
За сезона 1943-1944 г. е проведен само есенният дял от първенството на София. През 1944 г. има само подготовка на отборите, но срещи от първенството не се провеждат.
След ІІ световна война-1945 г., волейболът, заедно с още 4 спорта, продължава да се администрира от СИРТ, само в една стая на ул. „Иван Вазов” № 20 в столицата. За популяризиране на играта е взето решение преди всеки мач от държавното първенство по футбол да се играят срещи по волейбол. За волейбола в СИРТ председател е Желязко Колев, а секретар Динко Константинов. Първият ни шампион след войната е излъчен през октомври-1945 г. Това е отборът на ПСК”Левски”, с победа във финалния мач над ТВ-45 /Варна/ с 3:0 гейма. При жените участват само столични отбори, а първенец е съставът на „Славия-45”, който печели с 3:2 финала срещу „Раковски-ФК”.

1946
1946
ПЪРВА ОФИЦИАЛНА МЕЖДУНАРОДНА ПРОЯВА
Националният ни състав-жени на Балканиадата в Букурещ-1946 г. Втората от дясно наляво, прави, е капитанът на отбора Елена Балъкчиева.

Дебютът ни в официална международна проява е на първата Балканиадата в Букурещ-1946 г. България заема 3-то място за мъже и жени, след Румъния и Югославия.

1947
1947
Желязко Колев

За кратко време СИРТ се преименува на Комитет за игрите с ръчна топка, с председател Ал. Димитров, а сред членовете на ръководството са волейболните деятели В. Анков, Ж. Колев, Д. Печеняков. Те стават инициатори за членството на България във ФИВБ /Международната федерация по волейбол/, създадена през април-1947 г. в Париж. Безусловното изискване обаче е да имаме национална федерация или друга самостоятелна структура за развитие и ръководство на волейбола. Това налага, а силният политически авторитет на Ж. Колев спомага през есента 1947 г. волейболът да се обособи в отделна административна единица.Така е създаден първообразът на БФВ, който за малък период дори носи и гръмкозвучащото име Централен комитет по волейбол. Председател е Ж. Колев, секретар Д. Константинов, председател на съдийската колегия К. Бушев, а треньори на националните отбори са: В. Анков на мъжете и Д. Печеняков на жените. КИРТ престава да съществува и се създава НФС /Народен физкултурен съюз/, с комитети по 10 вида спорт. Прецедент става в края на първенството на страната за мъже, през октомври-1947 г. в Пловдив. Финалната среща е между отборите на „Чавдар” /София/ и „Чавдар”/Пазарджик/. Столичани напускат терена преди да е започнал мачът, защото оспорват големината на топката. Съдията Веселин Темков /бъдещият известен треньор по баскетбол/ отхвърля претенциите им и присъжда служебна победа за отбора от Пазарджик, който става шампион.

1947
1947-2
Националите ни с бронзови медали на Балканосредноевропейското първенство в Тирана-1947 г. Първият вляво е капитанът на отбора Димитър Еленков.

В Тирана са Балканосредноевропейските игри, където отборите ни са на 3-то място, след Югославия и Румъния. Любопитен факт е, че сред бронзовите ни медалистки там са и известните ни националки по баскетбол Калинка Симанова и Добринка Джамбазова.

1948
1948
Дипломатът, извънреден и пълномощен посланик на СССР Александър Аникин.

Особено важна година за родния волейбол е 1948, с идването у нас на известния руски специалист Александър Аникин. Той посвещава десетки наши треньори в последните новости на съвременния волейбол с проведения курс в София.

1948
1948-2
ПЪРВОТО НИ ДОМАКНИСТВО НА ОФИЦИАЛНА МЕЖДУНАРОДНА ПРОЯВА
Момент от мача България /вляво, с по-тъмни екипи/-Унгария-3:1 на Балканосредноевропейското първенство в София-1948 г.

Това е годината и на първата официална международна проява у нас. На кортовете на столичния колодрум се провежда Балканосредноевропейското първенство. Мъжкият ни отбор е 3-ти, след Чехословакия и Югославия, а женският е на 5-о място, след Чехословакия, Полша, Югославия и Румъния. Още в началото на годината, месец януари, е създаден ВКФС /Върховен комитет за физкултура и спорт/, с председател генерал Владимир Стойчев, на мястото на НФС.

1949
1949
ПЪРВИТЕ СВЕТОВНИ МЕДАЛИ ЗА РОДНИЯ СПОРТ
На дебютния световен шампионат в Прага-1949 г., националите ни печелят бронзови отличия – първите световни медали за родния спорт. От дясно наляво: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, М. Димитров, Г. Коматов, К. Баджаков, Б. Владимиров, Т. Симов, П. Пондалов, Г. Хаджипетров, Б. Мошелов и С. Кърджиев /от снимката отсъства Д. Стоянов/.

През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ /Републиканска секция по волейбол/. Тя е създадена на учредително събрание на 12 юли, с председател Ж. Колев и няколко комисии. Същата година България е приета за член на ФИВБ. На първия световен шампионат за мъже в Прага нашият отбор заема 3-то място, след СССР и Чехословакия, пред Румъния, Полша, Франция и др. Тези бронзови отличия са първите световни медали за родния спорт! Ето първопроходците за следващите значими международни успехи на родния волейбол: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Др. Стоянов, Г. Коматов, М. Димитров, Т. Симов, П. Пондалов, Б. Мошелов, Г. Хаджипетров, К. Баджаков,  Ст. Кърджиев и Б. Владимиров, с треньор В. Анков и помощник М. Стоилов. След световното първенство, Ж. Колев привлича на работа в РСВ К. Шопов, Др. Стоянов и М. Димитров.

1950
1950
На Европейското първенство в София-1950 г., българският отбор преди мача с Полша /3:1/, от ляво надясно: К. Шопов-капитан, Д. Стоянов, М. Димитров, Т. Симов, Б. Владимиров и Б. Данаилов.

Първото ни домакинство на европейски шампионат е на кортовете на колодрума в София-1950 г. България е на 4-то място, мъже – след СССР, Чехословакия и Унгария, а жени – след СССР, Полша и Чехословакия.

1951
1951
БЪЛГАРИЯ - ВИЦЕШАМПИОН НА ЕВРОПА!
Европейските вицешампиони от първенството на континента в Париж-1951 г., от ляво надясно: Б. Гюдеров-капитан, И. Конарев, Д. Денев, П. Механджийски, П. Пондалов, Д. Стоянов, К. Баджаков, К. Шопов, Г. Петков, П. Пърлев и Б. Данаилов, а отсъства контузеният С. Кърджиев.

Най-доброто ни класиране на европейско първенство за мъже е в Париж-1951 г., където България е вицешампион на континента, със сребърни медали, след СССР и пред Франция. Този връх постигнаха: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Др. Стоянов, П. Пондалов, Ст. Кърджиев, Б. Данаилов, К. Баджаков, Ив. Конарев, П. Межанджийски, Г. Петков, П. Пърлев и Д. Денев, с треньор Д. Еленков.

1952
1952
БЪЛГАРИЯ - ЗА ВТОРИ ПЪТ ТРЕТА В СВЕТА
Бронзовите медалисти от СП в Москва-1952 г., от ляво надясно: Б. Гюдеров-капитан, Д. Денев, П. Пондалов, Д. Стоянов, Д. Захариев, К. Баджаков, К. Шопов, Л. Гюдеров, Б. Владимиров, Б. Мошелов и Т. Симов.

Отново с бронзови медали са българите и на следващия световен шампионат, в Москва-1952 г., след СССР и Чехословакия, пред Румъния, Унгария, Франция и др. Там ни представят 11 национали: Б. Гюдеров-капитан, К. Шопов, Др. Стоянов, Д. Захариев, П. Пондалов, Б. Мошелов, Т. Симов, К. Баджаков, Л. Гюдеров, Д. Денев и Б. Владимиров, с треньор Г. Кръстев. Там е и успешният световен дебют на женския ни волейбол, с 4-то място, след СССР, Полша и Чехословакия.

1954-1955
1954-1955
ИСТОРИЧЕСКИЯТ УСПЕХ СРЕЩУ НЕПОБЕЖДАВАНАТА СБОРНАЯ НА СССР!
Основният ни състав в историческия приятелски мач България-СССР в София, на 18.04.1954 г.: от ляво надясно: Б. Гюдеров-капитан, П. Пондалов, Д. Захариев, Б. Мошелов, С. Гаврилов и Т. Симов.

Важни събития отбеляза 1954 г. През април, на стадион „Васил Левски”,  за приятелски срещи с нашите национали гостуваха представителните отбори на СССР. Мъжкият им състав дойде в София без нито една международна загуба, след 100 мача и 100 победи! Пред близо 20 000 зрители българските волейболисти направиха мача на живота си. Те нанесоха първата загуба на непобедимата, до тогава, Сборная, след успех с 3:2! Основната тежест изнесоха: Б. Гюдеров-капитан, П. Пондалов, Д. Захариев, Б. Мошелов, Т. Симов, Н. Лечев и С. Гаврилов /руснак, от спортното дружество на съветските граждани у нас „Червена звезда”/, с треньор Г. Кръстев.

1954-1955
1954-1955 (2)
И ЖЕНСКИЯТ НИ ОТБОР СЪС СЪЩИЯ УСПЕХ
Момент от мача между женските отбори на България /на преден план/ и СССР /3:2/. Л. Виткова атакува през руската блокада.

Същата победа постигнаха и жените на реванша след седмица: Ц. Берковска-капитан, И. Игнатова, Н. Топалова, З. Асенова, Н. Чакърова, В. Лазарова, Б. Здравкова, И. Деветакова, Л. Райкова, Л. Виткова, Ек. Янева и А. Крумова, с треньор М. Стоилов.

1954-1955
1954-1955 (3)
ПЪРВА СВЕТОВНА ТИТЛА ЗА БЪЛГАРИЯ!
Златните медалисти от световните студентски игри в Будапеща-1954 г.: от ляво надясно, Б. Мошелов-капитан, Б. Гюдеров, П. Пондалов, Т. Вутов, Т. Чакъров, Д. Захариев, Я. Оташлийски, Д. Шойлев, Г. Петков, Т. Симов, Н. Лечев и К. Йоцов.

Със златните медали и титлата световен студентски шампион се завръща националният ни мъжки отбор от Световните студентски игри в Будапеща. Състав: Б. Мошелов-капитан, Т. Чакъров, К.Йоцов, Д. Шойлев, Я. Оташлийски, Т. Вутов, Т. Симов, Б. Гюдеров, П. Пондалов, Н. Лечев,  Г. Петков и Д. Захариев, с треньор Г. Кръстев. Тогава бе сложено началото и на турнира за купата на страната, който завършва на следващата година. С призово място за нашите национали е и европейското първенство в Букурещ-1955 г. Б. Гюдеров,  П. Пондалов, Б. Мошелов, Н. Лечев,  Н. Чалъшканов, Т. Симов, Н. Тасков, Д. Денев, Л. Гюдеров, Т. Вутов, Я. Оташлийски и Г. Генчев, с треньор Г. Кръстев станаха 3-ти. Те спечелиха бронзовите отличия, след Чехословакия и Румъния, пред СССР, Полша, Югославия и др.

1956
1956
На СП в Париж-1956 г., българите останаха без медали, но П. Пондалов /първият от дясно наляво, прави/, бе включен в идеалния световен отбор!

Въпреки оптимистичните очаквания, на СП в Париж-1956 г. отборът ни зае 5-о място. Независимо от това, двама българи бяха сред най-ярките имена на шампионата и бяха обявени за почетни граждани на Париж: капитанът Борис Гюдеров и Панайот Пондалов. А Пондалов получи и друга висока чест – да бъде в идеалната символична шестица на света!

1957-1961
1957-1961
ВОЛЕЙБОЛЪТ - ОЛМПИЙСКИ СПОРТ И ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРИЯ Победителите в силния демонстративен турнир в София-1957 г., с който волейболът бе приет в олимпийската програма: от ляво надясно, прави, Б. Гюдеров-капитан, В. Симов, Б. Мошелов, Т. Вутов, Т. Симов, П. Топалов, Д. Шойлев, П. Пондалов, В. Господинов, клекнали, Я. Оташлийски, Н. Руски и Н. Лечев. От снимката отсъстват Д. Захариев и И. Асенов, общо 14, от които за всеки мач са записвани необходимите 12.

Емблематична за международния авторитет на родния волейбол е 1957 г. В края на септември се провежда 53-ата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски” БФВ, под шефството на в-к „Народен спорт”, организира демонстративен турнир. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо /Франция/. С участието на най-силните отбори в света, българските национали спечелиха първото място, пред СССР, Чехословакия, Румъния, Франция и Италия. Високото качество на турнира убеди членовете на МОК да включат волейбола в олимпийската програма. Нашият състав бе с треньор Д. Еленков и помощници К. Шопов и М. Димитров.
В началото на януари-1958 г., се провежда учредителният конгрес на БСФС, с първи председател Лъчезар Аврамов. Тогава републиканските секции по различните видове спорт се преобразуват във федерации.
Първият клубен турнир за КЕШ /Купа на европейските шампиони, днешната Шампионска лига ИНДЕЗИТ/-мъже е за сезона 1959-1960 г. Нашият първенец „Левски” достига до ½-финал.
София е домакин на първата си лятна Универсиада-1961 г., с второ място и сребърни медали за българските отбори, мъже и жени.

1964
1964
БЪЛГАРИЯ - НА ПЪРВИЯ ОЛИМПИЙСКИ ТУРНИР В ТОКИО
Преди отпътуването на летище София за олимпийските игри в Токио-1964 г.: от ляво надясно, Б. Гюдеров-капитан и пом. треньор, С. Жотев, А. Коритаров, С. Сръндев, Д. Захариев-ст. треньор, П. Кръчмаров, Г. Константинов, П. Панталеев, И. Кочев, Д. Каров, К. Иванов, Г. Бояджиев и Л. Стоянов.

Мъжкият ни състав е участник на олимпийския дебют в Токио-1964 г., с 5-о място, след СССР, Чехословакия, Япония и Румъния.

1964
1964-2
ПЪРВАТА НИ КУПА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ!
Женският отбор на „Левски” с първата ни КЕШ-1964 г.: от ляво надясно, прави, Ц Берковска-капитан, Я. Радева, А. Торбова, В. Прохоров-треньор, Ц. Паунова, Е. Недялкова, Л. Маркова и В. Маркова; клекнали, Л. Танева, Н. Александрова, В. Андонова, Е. Дойчева и В. Найденова.

Идва и първият значим международен успех за женския ни волейбол. Отборът на „Левски” спечели първата ни КЕШ /от общо 4, останалите са на ЦСКА: жени-2 и мъже-1/. Сините клубни шампионки на Европа: Ц. Берковска, Л. Маркова, Я. Радева, Ц. Паунова, В. Найденова, В. Антонова, А. Торбова, Е. Дойчева, Н. Александрова, Л. Танева, В. Маркова и Е. Недкова, с треньор Вл. Прохоров.
Първият турнир за Световната купа-мъже е във Варшава-1965 г., с 9-о място за България.

1969
1969
И ЦСКА (мъже) - ЕВРОПЕЙСКИ КЛУБЕН ШАМПИОН!
Златната основна шестица на ЦСКА”Септемврийско знаме”, спечелила втората ни /и първа мъжка/ КЕШ-1969 г.: от ляво надясно, М. Караиванов-треньор, В. Симов, Д. Златанов, С. Крайчев, З. Симеонов, А. Тренев и Д. Каров.

Единствената ни /все още/ КЕШ за мъже е на ЦСКА-1969 г., спечелена от: В. Симов, Д. Златанов, Ст. Крайчев, З. Симеонов, Ал. Тренев, Д. Каров, Ж. Жечев, Ив. Стефанов-Мечо,  С. Дончев, Г. Гергов, Ив. Петков и Ив. Стефанов, с треньор М. Караиванов.

1970
1969-2
НАЦИОНАЛИТЕ НИ - СВЕТОВНИ ВИЦЕШАМПИОНИ
Сребърните медалисти от СП в София-1970 г.: от ляво надясно, Д. Каров-капитан, К. Методиев, Ц. Павлов, А. Тренев, З. Симеонов, С. Стоев, С. Крайчев, Л. Стоянов, К. Славов, Б. Илиев, Д. Златанов и В. Симов.

Най-големият ни успех на световно първенство е в столичната зала „Фестивална”-1970 г., с вицешампионската титла на мъжете. В решителния мач с ГДР, след 10:1 и 13:5 в петия гейм, националите ни отстъпиха с 13:15 и 2:3. При равни победи /по 10/ и загуби /по 1/, само при загубените геймове нашите имаха с 1 повече… Сребърните медалисти: В. Симов, Д. Златанов-обявен за най-добър нападател, Ст. Крайчев, З. Симеонов, Ал. Тренев, Д. Каров-капитан, обявен за най-добър защитник, Л. Стоянов, Бр. Илиев, К. Славов, Ст. Стоев, Цв. Павлов и К. Методиев, с треньор Д. Гигов и помощници М. Караиванов и С. Робев.

1970
1969-3
Ангел Бързашки

Освен с престижното си място в света, българският волейбол е високо представен и в ръководството на ФИВБ (от 1953 г.). Дългогодишен заместник-генерален (от 1955 г.), а накрая и генерален секретар (до 1980 г.) на международната федерация е Ангел Бързашки – председател на БФВ. По негово време в София се издава официалният бюлетин на ФИВБ.
През 1976 г. мъжкият отбор на ЦСКА стана носител на КНК /Купа на носителите на купи, днешната Купа на Европейската конфедерация/.

1979
1969-4
СИЛНИТЕ 6 ГОДИНИ НА ЖЕНСКИЯ НИ ВОЛЕЙБОЛ!
Бронзовите медалистки от ЕП в Лион /Фр./-1979 г.: от ляво надясно, В. Стоянова, М. Халачева, Ц. Божурина, А. Узунова, М. Стоева, Т. Димитрова, Р. Михайлова, Т. Гогова-капитан, с купата, С. Петрунова, Т. Мумджиева, Р. Каишева и Н. Милева.

Първите отличия от голямо първенство за нашите националки са на европейския шампионат в Лион-1979 г. Бронзовите медали са за 3-ото място, след СССР и ГДР, пред Унгария, Румъния, Холандия и др. Извоюваха ги: Т. Гогова-капитан, Р. Каишева, Ц. Божурина, М. Стоева, А. Узунова, В. Стоянова, Т. Мумджиева, Р. Михайлова, Т. Димитрова, С. Петрунова, Н. Милева и М. Халачева, с треньор В. Симов.

1980
1980
БЪЛГАРИЯ - ОЛИМПИЙСКИ ВИЦЕШАМПИОНЗА МЪЖЕ В МОСКВА′80 !
Олимпийските сребърни медалисти: от ляво надясно, Д. Златанов-капитан, С. Гунчев, Х. Стоянов, Д. Димитров /зад/ Ц. Цанов, С. Димитров, К. Симеонов, Е. Вълчев, Х. Илиев, Й. Ангелов, М. Тодоров и П. Петков.

Най-доброто ни представяне на олимпийски игри е в Москва-1980 г., където и двата ни отбора спечелиха медали. Д. Златанов-капитан, Ц. Цанов, Йор. Ангелов, М. Тодоров, П. Петков, Д. Димитров, Ем. Вълчев, Хр. Илиев, Ст. Димитров, К. Симеонов, Ст. Гунчев и Хр. Стоянов, с треньор Т. Пиперков станаха вицешампиони, след СССР, пред Румъния, Полша, Бразилия и др.

1980
1980-2
БЪЛГАРКИТЕ - С ОЛИМПИЙСКИ БРОНЗ В МОСКВА′80
Носителките на бронзови олимпийски медали: от ляво надясно, Т. Гогова-капитан, М. Миткова, В. Стоянова, А. Узунова, Г. Станчева, Т. Димитрова, Р. Михайлова, С. Петрунова, Р. Каишева, Ц. Божурина, М. Стоева и В. Харалампиева.

Т. Гогова-капитан, Р. Каишева, Ц. Божурина, М. Стоева, А. Узунова, В. Стоянова, Р. Михайлова, С. Петрунова, Г. Станчева, Т. Димитрова, В. Харалампиева и М. Миткова, с треньор В. Симов спечелиха бронзовите медали за 3-ото място, след СССР и ГДР, пред Унгария, Куба, Перу и др.

1981-1982
1981-1982
ЕВРОПЕЙСКО ЗЛАТО ЗА БЪЛГАРКИТЕ В СОФИЯ′81!
Златните медалистки от ЕП в София-1981 г.: от ляво надясно, прави, Р. Каишева, М. Рангелова, Т. Гогова-капитан, В. Симов-треньор, Т. Димитрова, М. Стоева, Ц. Божурина, клекнали, Р. Михайлова, В. Манова, А. Узунова, В. Стоянова, З. Стоичкова и Г. Станчева.

Единственото ни /засега/ злато за мъже и жени от голяма официална проява е титлата при жените на европейското първенство в София-1981 г. Извоюваха го: Т. Гогова-капитан, Ц. Божурина, Р. Каишева, А. Узунова, М. Стоева, В. Стоянова, Г. Станчева, Р. Михайлова, М. Рангелова, Т. Димитрова, В. Манова и Зл. Стоичкова, с треньор В. Симов, пред СССР, Унгария, ГДР и др.

1981-1982
1981-1982 (2)
НАЦИОНАЛИТЕ С ЕВРОПЕЙСКИ БРОНЗ ВЪВ ВАРНА′81
Капитанът на българския отбор Й. Ангелов с купата за 3-о място на почетната стълбичка от ЕП във Варна-1981 г.

И мъжете ни спечелиха медали, бронзови за 3-ото място във Варна, след СССР и Полша: Йор. Ангелов-капитан, П. Петков, М. Тодоров, Б. Кьосев, Ас. Гълъбинов, Г. Василев, Д. Димитров, В. Ненов, Ив. Николов, Ст. Петров, Хр. Стоянов и М. Натов, с треньор Цв. Павлов.

На следващата година женският състав на ЦСКА спечели КНК.

1983
1983
Носителите на бронзови медали от ЕП в Берлин-1983 г.: От ляво надясно, прави: В. Симов-треньор, И. Николов, С. Соколов, Б. Кьосев, П. Петков, М. Тодоров-капитан, П. Драгиев и Д. Златанов-пом. треньор; клекнали, П. Христов, С. Гунчев, В. Миланов, А. Гълъбинов, Д. Димитров и М. Натов.

Мъжкият ни отбор е отново бронзов медалист на европейския шампионат в Берлин-1983 г., след СССР и Полша, пред Италия, Чехословакия, ГДР и др.: М. Тодоров-капитан, П. Петков, Б. Кьосев, Ив. Николов, Ст. Соколов, Ст. Гунчев, П. Драгиев, Пл. Христов, М. Натов, Ас. Гълъбинов, В. Миланов и Д. Димитров, с треньор В. Симов.

1986-1990
1986-1990
БЪЛГАРИТЕ - ТРЕТИ В СВЕТА ОТ ПАРИЖ′86
Националите ни с бронзови отличия от СП в Париж-1986 г.: от ляво надясно, прави, К. Аладжов-кондиционен треньор, Д. Тонев, П. Петков, А. Гълъбинов, Б. Кючуков-ст. треньор, И. Стаменов-лакар, Б. Кьосев, И. Казийски, Л. Ганев, клекнали, П. Драгиев, И. Лазаров, П. Христов, М. Божилов, Н. Димитров, Ц. Флоров и П. Монев-масажист.

Ново международно признание за мъжкия ни волейбол е 3-ото място на световното първенство в Париж-1986 г., след САЩ и СССР, пред Бразилия, Куба, Франция и др. Бронзови медалисти станаха: П. Петков-капитан, Б. Кьосев, П. Драгиев, Д. Тонев, Ас. Гълъбинов, Пл. Христов, Л. Ганев, Цв. Флоров, Ив. Лазаров, Н. Димитров, Ил. Казийски и Д. Божилов, с треньор Б. Кючуков и помощници Г. Василев и К. Аладжов. Трима българи получиха най-високо признание. Б. Кьосев и Д. Тонев влязоха в символичния отбор на света, а П. Драгиев бе обявен за най-добър блокировач.
Наследващия световен шампионат, в Рио де Жанейро-1990 г. Д. Тонев е обявен за най-добър блокировач, а отборът ни е на 5-о място, след Италия, Куба, СССР и Бразилия.

1991-1994
1991-1994
ПЪРВАТА НИ СВЕТОВНА ТИТЛА ПОД ЕГИДАТА НА ФИВБ!
Златните медалисти с купата на световния младежки шампион в Кайро-1991 г.! От ляво надясно, прави: Н. Иванов, М. Стоев-капитан (обявен за най-добър млад волейболист в света!), С. Митев, С. Стойчев-треньор, В. Димчев, В. Секулов и П. Илиев; клекнали, Е. Иванов, И. Стефанов, К. Тодоров, Боби-Лъвчето (физиотерапевт), П. Узунов, Н. Янакиев и Р. Арсов.

Единствената /засега/ световна титла на България в колективните спортове е от първенството на планетата по волейбол за младежи в Кайро-1991 г. Златните ни медалисти са: М. Стоев-капитан и обявен за най-добър волейболист, П. Узунов, И. Стефанов, Р. Арсов, В. Секулов, Н. Иванов, К. Тодоров, П. Илиев, Е. Иванов, В. Димчев, Н. Янакиев и Ст. Митев, с треньор Св. Стойчев.
Първото ни участие в най-комерсиалното състезание за мъже, Световната лига е през 1994 г., с 4-то място, след Италия, Куба и Бразилия.

2001
2001
ЕВРОПЕЙСКИТЕ БРОНЗОВИ МЕДАЛИСТКИ ВЪВ ВАРНА-2001 Г.
От ляво надясно, прави, № 4 Ваня Соколова, 18 Илиана Петкова, 3 Антонина Зетова, 17 Анна Иванова, 13 Анета Германова, 11 Елена Кунова, 16 Радостина Градева и 14 Илиана Гочева; клекнали, 7 Нели Маринова- Нешич /капитан/, 1 Марина Марик, 6 Десислава Величкова и 15 Емилия Серафимова.

20 г. след европейската титла, женският ни отбор отново извоюва медали, бронзови, за 3-ото място на шампионата на континента във Варна-2001 г., след Русия и Италия: Н. Маринова-Нешич-капитан, А. Зетова, В. Соколова, А. Германова, Е. Кунова, И. Гочева, Д. Величкова, Р. Рангелова-Градева, Е. Серафимова, А. Иванова, М. Марик и И. Петкова, с треньор Ем. Тренев и помощник Д. Нешич.

2006
2006
МЪЖКИЯТ НИ ОТБОР ОТНОВО ТРЕТИ В СВЕТА
Световните бронзови медалисти в Токио-2006 г., от ляво надясно, Пламен Константинов-капитан, Теодор Салпаров, Красимир Гайдарски, Тодор Алексиев, Боян Йорданов, Матей Казийски, Евгени Иванов, Христо Цветанов, Иван Зарев, Владимир Николов, Андрей Жеков и Даниел Пеев.

Отново между призьорите е мъжкият ни състав на световното първенство в Токио-2006 г., 3-то място, след Бразилия и Полша, пред Сърбия и Черна гора, Италия, Франция и др. Бронзовите ни медалисти: Пл. Константинов-капитан, М. Казийски, Е. Иванов, Хр. Цветанов, Вл. Николов, А. Жеков, Б. Йорданов, Кр. Гайдарски, Ив. Зарев, Т. Алексиев, Д. Пеев,  и Т. Салпаров, с треньор М. Стоев и помощник Вл. Тодоров. Сред индивидуално наградените е и М. Казийски, за най-добър изпълнител на начален удар. Той е обявен и за най-добър волейболист на Европа през годината.

2007
2007
МЪЖЕТЕ НИ ТРЕТИ И ЗА СВЕТОВНАТА КУПА
За Световната купа в Токио-2007 г., националите ни отново са медалисти, бронзови, от ляво надясно, П. Константинов-капитан, Т. Салпаров, Е. Иванов, Х. Цветанов, Б. Йорданов, К. Гайдарски, Т. Алексиев, М. Казийски, Н. Николов, А. Жеков, В. Николов и И. Станев.

Българският успех е потвърден и на турнира за Световната купа, пак в Токио-2007 г., който осигурява 3 олимпийски квоти за Пекин-2008. Българските национали: Пл. Константинов-капитан, М. Казийски, Вл. Николов, Е. Иванов, Хр. Цветанов, А. Жеков, Б. Йорданов, Кр. Гайдарски, Ив.Станев, Н. Николов, Т. Алексиев и Т. Салпаров, с треньор М. Стоев и помощник Вл. Тодоров отново са на 3-то място. Заедно с Бразилия и Русия те взимат и олимпийските визи, пред САЩ, Испания, Пуерто Рико и др.

2009
2009
ЕВРОПЕЙСКИ БРОНЗ ЗА МЪЖКИЯ НИ ОТБОР
Нова българска радост! Европейските бронзови медалисти в Измир-2009 г., от ляво надясно, Владимир Николов-капитан, Теодор Салпаров, Владислав Иванов, Георги Братоев, Христо Цветанов, Андрей Жеков, Красимир Гайдарски, Матей Казийски, Цветан Соколов, Методи Ананиев, Валентин Братоев, Виктор Йосифов, Теодор Тодоров и Тодор Алексиев.

За 5-и път българският отбор бе между медалистите и за 4-ти път стана бронзов от първенството на континента в Турция /първия път е вицешампион, в Париж-1951 г./. Националите ни: В. Николов-капитан, М. Казийски, Т. Алексиев, Х. Цветанов, В. Йосифов, А. Жеков, К. Гайдарски, Г. Братоев, Ц. Соколов, М. Ананиев, В. Братоев и Т. Салпаров, с треньор С. Пранди, заеха 3-тото място, след Полша и Франция, и пред Русия, Сърбия, Германия и др.

 

РЪКОВОДИТЕЛИ НА БФВ

Председатели: Желязко Колев, Ангел Бързашки, проф. Петър ­­­­­Слънчев, Илия Савов, Георги Бончев, Стефан Вучков, Борислав Халачев, Валентин Заяков, Димитър Златанов, Венцислав Върбанов, инж. Данчо Лазаров, Любомир Ганев.

Отговорни/генерални секретари и изп. директори: Динко Константинов, Любомир Климентов, Аспарух Иванов, Кирил Николов (Сф.), Кирил Николов (Пк., щат зам.-председател), Георги Митев, Живко Жечев, Антонио Павлов, Цветан Павлов, Константин Тюфекчиев, Илия Илиев, Станислав Николов, Илия Илиев

НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ОТБОРИ-МЕДАЛИСТИ ОТ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ­­­, СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА, СВЕТОВНИ КУПИ И ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА

 

МЪЖЕ

Проява

Год.

Място

Класиране

Треньор

Капитан

ОИ

1980

Москва

II

Т. Пиперков

Д. Златанов

СП

1949

Прага

III

В. Анков

К. Шопов

СП

1952

Москва

III

Г. Кръстев

Б. Гюдеров

СП

1970

София

II

Д. Гигов

Д. Каров

СП

1986

Париж

III

Б. Кючуков

П. Петков

СП

2006

Токио

III

М. Стоев

П. Константинов

СК

2007

Токио

III

М. Стоев

П. Константинов

ЕП

1951

Париж

II

Д. Еленков

К. Шопов

ЕП

1955

Букурещ

III

Г.Кръстев

Б. Гюдеров

ЕП

1981

Варна

III

Ц. Павлов

Йор. Ангелов

ЕП

1983

Берлин

III

В. Симов

П. Петков

ЕП

2009

Измир

III

С.Пранди

В. Николов

 

МЛАДЕЖИ

Проява

Год.

Място

Класиране

Треньор

Капитан

СП

1991

Кайро

I

Св. Стойчев

М. Стоев

СП

2004

Техеран

III

Бр. Илиев

Т. Алексиев

ЕП

1966

Будапеща

II

Д. Гигов

С. Стоев

 

ЮНОШИ

Проява

Год.

Място

Класиране

Треньор

Капитан

СП

1989

Дубай

III

Ст.Димитров

А. Попов

ЕП

1969

Талин

II

М.Караиванов

Д. Златанов

ЕП

1971

Барселона

III

Т. Пиперков

Е. Вълчев

ЕП

1979

Порто

II

К. Тасков

Ил. Казийски

ЕП

1984

Клермон Феран

II

Б. Кючуков

Д. Тонев

ЕП

1986

Пазарджик

I

Бр. Илиев

Ц. Тодоров

ЕП

1988

Бормио

III

Йор. Крумов

Л. Найденов

 

ЖЕНИ

Проява

Година

Място

Класиране

Треньор

Капитан

ОИ

1980

Москва

III

В. Симов

Т. Гогова

ЕП

1979

Лион

III

В. Симов

Т. Гогова

ЕП

1981

София

I

В. Симов

Т. Гогова

ЕП

2001

Варна

III

Е. Тренев

Н. Маринова

 

ДЕВОЙКИ

Проява

Година

Място

Класиране

Треньор

Капитан

ЕП

1969

Рига

II

Вл. Прохоров

В. Серафимова

ЕП

1982

Мюнхен

II

П. Милев

В. Дурлова

ЕП

1986

София

III

Ст. Панчев

Д. Бонева

 

 

 Носители на КЕШ (Купа на европейските шампиони, сега Шампионска лига).


Жени:
“Левски” – 1964 г., Берлин, треньор Вл. Прохоров, капитан Цв. Берковска;
 
ЦСКА    – 1979 г., Измир, треньор М.Димитров, капитан М. Минева;
ЦСКА    – 1984 г., Лохов (Гер.), играещ треньор и капитан В. Стоянова.

Мъже:
ЦСКА – 1969 г., Букурещ, треньор М. Караиванов, капитан В. Симов.

 

Носители на КНК (Купа на носителите на купи, сега CEV CUP).

 

Жени: ЦСКА – 1982 г., Измир, треньор И. Сеферинов, капитан В. Стоянова

Мъже: ЦСКА – 1976 г., Братислава, треньор В. Симов , капитан Д. Златанов.

Забележка: имената с по-тъмен шрифт са на починали.

Рецензенти: Митко Димитров, Тодор Симов, Живко Жечев