Поздравления за златния медал в Екатеринбург – нашият отбор ли бе по-силен, или световният шампион Русия подцени отбора ни във финала?

Ние показахме добра игра и това е основното за нашия успех. Да, Русия не бе със същия състав, който стана световен шампион, липсваха някои от звездите им, но това не омаловажава нашата победа. За нас турнирът бе много успешен, а и това  е от малкото златни медали които сме печелили. Всъщност аз не помня да сме взимали злато на какъвто и да бил турнир. Имаме бронз от европейското във Варна, но тогава бях в девическия отбор на ЦСКА и гледах по телевизията мачовете.

Какво е чувството да се върнете в националния отбор след 2 години?

Изпитах огромно удоволствие отново да облека екипа на България. Определено ми липсваше. Да излезеш с националната фланелка не може да се равни с нито един чуждестранен клуб, в каквито играем почти всички националки.

Кой от чуждите клубове ви е най-присърце?

Френският „Кан“. Там заминах едва на 20 години, играх 6 сезона в отбора и се изградих като състезател.

Доволна ли сте лично от себе си като представяне в националния сега?

Отидох без големи очаквания и да помагам на отбора колкото мога. Треньорът обаче ми даде шанс да играя във всички мачове и това е голям плюс за мен. Доволна съм от представянето си, защото както знаете имах тежка контузия на лакътя, която ме извади за 8 месеца от игра. Миналия сезон в „Кан“ дори играх само 4 месеца и затова не го наричам сезон. И сега с всеки мач и тренировка виждам израстване и затова съм доволна от себе си.

Какви разлики намирате в отбора за времето, в което не бяхте в националния?

Момичетата са пораснали като игра, колективът е по-сплотен. Ако преди 2 години повечето от тях бяха млади надежди, сега вече са по-обиграни състезателки с повече опит. И това се вижда на игрището. Аз мога да го усетя.

Познавате различни школи и треньори във волейбола – френска, руска, японска – какво е мнението ви за качествата им?

Във Франция работих с китаец и повече израснах психически като състезател. В Русия физически бе по-трудно, защото изискванията са по-големи, първенството е по-тежко. Докато в Япония повече наблягахме на техниката.

Амбициите на един състезател и отбор са винаги за медали и титли – какви се реалните възможности на този отбор първо за световното първенство в Италия, после и на следващите състезания?

Имаме цел да влезем в осмицата е и това е постижимо. Няма да е лесно, трябва да се работи много, но вървим по правилния път.

Има ли отборът възможности да се класира на олимпиадата в Рио?

Ако работим в този дух защо да не се класираме. Както отидохме на „Купа Елцин“ и никой не вярваше, че може да победим, ние го направихме. Миналата година в турнира Гран при също нямаше очаквания, но отборът победи Бразилия, Япония и игра много добре. Вече се виждат често проблясъци и ако работим добре, защо да не играем на олимпиадата?