В българския женски клубен волейбол чуждестранните състезателки са рядко явление.  Във всички девет отбора, които играят в НВЛ Демакс+ през настоящия сезон, чужденката е само една.  Това е украинката Юлия Богмацер, която от есента защитава цветовете на „Марица“ (Пловдив).  Затова и нейната перспектива към страната, града, клуба, живота и работата тук е сама по себе си уникална.  Ето и какво каза титулярната разпределителка на пловдивския тим в интервю за клубния сайт:

- Как се чувстваш във волейболен клуб „Марица“?

- Много ми харесва – и отборът, и момичетата, и колективът.  Чувствам се добре, с удоволствие ходя на тренировки.  Много ми е интересно, много работим – не винаги е лесно, но мисля, че това е нужно, за да играем добре и да показваме резултати.

- Разкажи накратко за кариерата си дотук.

- Дълго време играх в Украйна и нашият клуб „Круг“ (Черкаси) пет години беше шампион и носител на националната купа и печелеше всичко, което можеше да се спечели в Украйна.  За около седем години бях част и от националния отбор.  Първият ми чуждестранен клуб беше от Русия – „Строитель“ (Красноярск), но там нещата бяха подобни като у нас.  Стана по-интересно, когато попаднах в Турция – в Нилюфер „Беледийеси“ (Бурса).  Там нивото е много високо и много отбори са с изравнени възможности.  Борбата е постоянна и не се знае как ще завърши която и да е среща.  В Румъния също изкарах една трудна и интересна година.  С „2004 Томис“ (Констанца) играхме в Шампионската лига.  Отборът ни беше много добър, с много чужденци – от Бразилия, България, Сърбия, Беларус, а треньор ни беше Дарко Закоч.  После отново бях в Турция, а миналата година играх в Казахстан.  Там не ми хареса много.  Искаше ми се да играя европейски волейбол, с темпова игра - бърза и интересна.  Затова и тук, в Европа, много ми харесва.  Играем много мачове, много спаринги – ходихме до Сърбия, Гърция и Турция за контроли, а това много помага на отбора да се обиграва и обединява.

- А как ти се струват нещата тук, в „Марица“, в сравнение с всички тези клубове, в които си била преди?

- Както съм казвала и на момичетата, не е тайна, че този отбор много ми харесва.  Съвсем сериозно и честно мога да кажа, че като съвкупност от всичко - организация, треньор, колектив, работа, битови условия – „Марица“ е най-добрият чуждестранен клуб, за който съм играла.  Като споменах битовите условията - живея в хотел, където ме хранят по три пъти на ден, за нищо не се притеснявам, отивам на работа и работя, прибирам се вкъщи и си почивам...  Може би единственият плюс на други клубове е била финансовата страна.  Но тук си получавам заплатата редовно, не ми се удържат пари за нищо и съм много доволна.

- А как ти харесва в България и по-конкретно в Пловдив?

- Намирам време да се разхождам сама, а и момичетата ми помагат, като ми показват града.  Разхождаме се из Пловдив, и това, което съм успяла да видя, е много красиво.  Посетила съм повечето забележителности – Альоша, Стария град, Античния театър…  Моето семейство също беше тук по новогодишните празници.  Разглеждахме, снимахме се много и ще ни останат забележителни спомени.  В страната ми харесват планините и с удоволствие ги наблюдавам, когато пътуваме извън града.

- Разкажи за своето семейство.  Ти имаш син - как се казва, на колко години е? Разкажи и за съпруга си...

- Да, имам деветгодишен син.  Казва се Данил.  При нас се получи интересен парадокс, че аз съм волейболистка, мъжът ми е играл професионално хандбал, а синът ни си избра баскетбола.  Занимава се сериозно с този спорт и му харесва.  Разбира се, очаква ме да се върна у дома в Украйна.  Там гледат нашите мачове винаги, когато се предават в интернет – викат за нас, вълнуват се...

- А кой го гледа в твое отсъствие?

- Майка ми помага много.  Мъжът ми работи, но се грижи да го води на тренировки.  Майката на мъжа ми също помага.  Всички помагат, всички са задействани, всички разбират ситуацията и успяват да се справят.

- Семейството ти дойде да те посети веднъж в България.  А ти успя ли да се прибереш до Украйна, откакто си в Пловдив?

- Да, бяха тук за три седмици и много им хареса, особено с многото интересни събития около новогодишните празници.  Аз обаче не съм си ходила до Украйна, а и те няма да идват повече.

- Сигурно ти е тежко да си разделена от детето си?

- Да, разбира се, трудно е, но в днешно време донякъде помага това, че има Скайп, по който мога да го виждам и да разговарям с него.  А и ме спасява това, че имаме много мачове, много работа, интересно ми е и времето лети бързо.

- Намери ли си нови близки приятели, в Пловдив?  Може би някои от съотборничките?

- Когато попаднах тук, вече от доста време познавах Радосвета Тенева.  С нея играхме заедно в Румъния и сме приятелки.  В началото много ми помагаше, когато аз не всичко разбирах.  С Виктория Григорова живеем заедно.  Тя също ми показва и разказва много неща, помага ми.  По принцип всички момичета са много добри, добър колектив сме и прекарваме много време заедно и общуваме.  Често се събираме целият отбор, което е много хубаво и положително.  Нашият мениджър Борис [б.а. – Халачев] често ни организира приятни мероприятия, които ни обединяват като отбор.

- Виждам, че вече разбираш всичко на български.  Това важи ли и когато треньорът говори по време на мач?

- Да, да, сега вече разбирам всичко.  Езиците ни са близки, но в началото беше трудно да разбирам онези думи, които са различни от нашите.  Тогава Ради ми превеждаше по време на събрания, на мачове...  Сега вече няма проблем.  Разбирам какво ми казват момичетата, а и те свикнаха да разбират моя руско-български, заради което си общуваме безпроблемно.

- Да се върнем към волейбола.  Освен трофеите в Украйна, какви други постижения имаш зад себе си?

- Била съм и шампион на Румъния, а в Турция с „Нилюфер“ играхме финал за купата, което беше за първи път в историята на този клуб.  Сега, разбира се, много се надявам да стана и шампион на България със състава на „Марица“.

- А какви са намеренията ти за следващия сезон?

- Не обичам да гадая как ще бъде занапред.  Смятам, че не е правилно при положение, че тук все още не сме си свършили сезона и работата, да си правим планове за след това.  Важно сега е да се съсредоточим върху важните мачове в края на сезона.  И когато всичко приключи, тогава ще мислим и ще разговаряме за по-нататък.

"Славия" (София) тръгна с успех в полуфиналните плейофи във Висшата лига при мъжете, в които се играе до две победи от три мача. В първия двубой от серията "белите" победиха като домакини "Ботев" (Луковит) с 3:1 (23:25, 25:19, 25:17, 25:21) в своята зала „Панайот Пондалов“.

Гостите, които завършиха на четвърто място след редовния сезон, вече имат една записана победа над "Славия", като отстраниха "белите" за Купата на България. Нахъсани за нови успехи, те се се хвърлиха и дадоха максимален отпор на домакините, като успяха да спечелят гейм.  С устремно начало луковитци изненадаха славистите и започнаха да диктуват играта. Домакините не успяха да се отърсят от това развитие и отстъпиха в гейма. Пред заплахата обаче да стане по-голям обрат славистите се стегнаха и показаха своя потенциал. В следващите две части съпротивата на гостите продължи, но "Славия" стоеше по-добре на игрището и надделя и в трите части, като затвори мача само с един загубен гейм.

Мач №2 е на 27 март (неделя) от 18:00 ч в зала "Христо Ботев" в Луковит. При постигане на успех от страна на "Ботев" ще има трети решителен мач отново в София.

„Нефтохимик 2010“ (Бургас) определено не тръгна по най-добрия начин в полуфиналната серия от Суперлига „Сами-М“ срещу „Добруджа 07“ (Добрич). Първенецът от редовния сезон загуби и двете си домакинства, и е само на една загуба от отпадане от надпреварата за титлата. В първия мач волейболистите на Петър Дочев загубиха с 1:3, а във втория бяха само на точка от сътворяване на страхотен обрат от 0:2, но не успяха да затворят мача и паднаха с 2:3. Следващите два мача от серията са на 26-и и 27-и март от 18:00 ч. в зала „Добротица“ в Добрич. Повече за втората среща между двата тима можете да прочетете тук.

Ето и какво каза треньорът на бургазлии Петър Дочев в интервю за сайта на БФВолейбол volleyball.bg:

-Г-н Дочев, загубихте първите си две домакинства в плейофа с „Добруджа“, но бяхте много близо до успеха във втория мач, а пък и двата отбора си разменихте по една победа като гост по време на редовния сезон, така че нищо не е приключило в този полуфинал.

-Категорично! В един такъв плейофен двубой, никога нищо не е свършило до последния съдийски сигнал. Със сигурност това, че направихме две домакиниски загуби не е най-добрият възможен резултат. Не може да не се каже и, че изпуснахме нашите шансове да се представим добре пред собствена публика. Но като цяло смятам, че на нас не ни влияе толкова много домакинското предимство и съм сигурен, че ще покажем всичко, на което сме способни в следващите двубои.

-С какво „Добруджа“ спечели тези два мача?

-По-скоро ние позволихме на „Добруджа“ да спечели тези две срещи. Мисля, че имаме доста резерви в нашата игра и особено в два основни елемента – сервис и посрещане, където не дадохме всичко, на което сме способни и най-доброто, което можем.  От там стана по-трудно абсолютно всичко, което се опитахме да правим, но пък от друга страна, въпреки тези проблеми, които имахме, във втория мач стигнахме до четири мачбола. Успяхме да покажем другото ни силно оръжие – борбеността и отборната игра от началото до края. Мисля, че ако успеем да ги комбинираме с по-добри елементи имаме нашите шансове да се представим подобаващо и дори да излезем победители от двете гостувания в Добрич.

-Вашето мнение за този маратонски тайбрек 20:18 в полза на „Добруджа“?

-Мисля, че това бе най-красивият тайбрек, който се е играл в шампионата. Определено и двата отбора търсеха през цялото време победата и показаха страшно много воля. Сполетя ни и малшанса от 12:10 и 14:12 да не съумеем да затворим мача в наша полза, но пък трябва да отчетем и старанието на Добрич да вземат този двубой. Като цяло и двата отбора стояха стабилно на всички елементи и въпросът бе кой ще излезе победител от тактическото и психическото надиграване. В крайна сметка Добрич успяха да го затворят.

-Ще успеете ли да изчистите проблемите на сервис и посрещане до гостуванията в Добрич?

-Това са елементи, които през целия шампионат са били водещи в нашата игра. При всички положения преди тези два мача имаше една психологическа бариера, която не успяхме да преодолеем поради важността на мачовете. А и не само тази важност, но и отбора много иска да защити тази позиция, която си извоюва през редовния сезон. И в някои случаи това ти изиграва лоша шега. Голямото желание за победа и да се представиш добре по някой път те свалят долу. 

На 86-годишна възраст ни напусна една от най-великите български волейболистки и треньорки за всички времена, Фани Шаханова. 

До последно Фани Шаханова следеше новините във волейбола, като изгледа и победата на италианския "Диатек Трентино" (Тренто) с 3:2 като гост на руския "Белогорие" (Белгород). През последните години тя живееше при своята дъщеря Елена в Италия, но не спираше да се интересува и информира за любимия си спорт у нас.

Фани Шаханова е родена на 14.6.1929 г. Тя е сред участничките в първото държавно първенство по волейбол на България през далчената 1942 г. Играе като разпределителка. Става известна като първата волейболистка, изпълняваща плонжове в родното първенство. Впоследствие става една от първите национални състезателка на България. Има изключително успешна треньорска кариера, като записва рекордните 22 титли с отборите на "Спартак", "Септември" (София) и "ЦСКА" (София). 

 Българска федерация по волейбол изказв съболезнования на близките на Фани Шаханова

"Арда" (Кърджали) отстъпи за втори път в гостуването на "Монтана" (Монтана) с 0:3 (15:25, 23:25, 26:28) в полуфиналните плейофи от Суперлигата "Сами-М" при мъжете. Ето коментара на треньора на Арда Иван Халачев след втората среща.

„Опитахме се да се противопоставим, но не се получи, затова прецених да съхраним сили за следващите мачове в Кърджали. Мисля, че в тях ще изглеждаме по съвсем различен начин. Монтана разполага с два равностойни отбора, докато при нас сме лимитирани, но си пожелавам само да сме живи и здрави, за да покажем добра игра. Сили ще имаме и ще направим така, за да го покажем и да зарадваме нашата публика“.