Четвъртък, 13 Август 2020 17:35
Христо Апостолов: Скаутменът е мозъкът в сянка във волейбола, да увеличим българите, боравещи със статистика
Снимка: архив

Оперативният директор на Национална волейболна лига Христо Апостолов е един от първите волейболни статистици в България. НВЛ организира специализирано обучение за скаутмени, каквото за първи и последен път у нас е провеждано през 2011 г. За изключително важната роля на статистиците във волейбола разговаряме с Христо Апостолов.

- Национална волейболна лига обяви, че ще се организират курсове за волейболни статистици. За по-голямата част от феновете тези хора остават в сянка или дори мнозина не подозират за съществуването им. Статистиците обаче като че ли остават в сянка и в самите клубове. Така ли е наистина?

- Да, в ход е вече записването за тези курсове и, за радост, има интерес от клубовете в страната. Надяваме се, че интересът няма да остане само до ниво питания, а ще има и реални желаещи. Няма какво да се лъжем - в модерния волейбол, от 15-16 години, ролята на скаутмена е изключително важна. За обикновените зрителите статистиците са едни хора с лаптопи, които седят зад сервис линията и... цъкат нещо. В същото време на треньорската скемейка има помощник треньор, който постоянно гледа нещо в монитора на лаптопа. А той гледа информацията, която му подава в реално време скаутменът. Да, Негово превъзходителство зрителят не се вълнува от работата на скаутмена, защото той е дошъл да наблюдава волейболната игра и да се радва на хубавите моменти. Но това не трябва да бъде така за волейболните хора, които са в основата да предлагат волейболно зрелище на феновете. За съжаление е факт, че ролята на скаутмена не се отчита от мнозина от ръководещите волейболните клубове, от което губят всички, и най-вече самите клубове. Ще се опитам образно да сравня работата на статистиците със судокото. Имате матрица от 36 квадрата и в тях имате имате само 7 цифри. Трябва да намерите начина, по-който да запълните с най-малко грешки останалите квадрати.

- Каква е ролята на скаутмена?

- Най-общо казано скаутменът е ушите и очите на един треньор. Той е "мозъкът", който седи в сянка. Както във войните разузнавачите са били най-важните хора, така е и във волейбола със статистиците. Доброто разузнаване ти дава добър шанс за победа. Скаутменът въвежда всеки елемент от волейболната игра от изпълнение на начален удар до завършване на даденото разиграване. Той "пише" и впоследствие "рисува" разиграванията, като вади информацията, въз основа на която се прави тактиката за предстоящия двубой. Най-елементарните примери са - слабост на посрещачите от съперника при определен вид сервис, дистрибуция на разпределителя при определените ротации, комбинациите, които се използват, посоките на атака на нападащите и т.н. Статистиката не е кой колко точки е направил, колко блокади е осъществил или директни точки реализирал. Добрите статистици в екип с треньорския щаб сядат и анализират няколко мача от базата данни за съперника. Спират се на силните и слабите страни, вземат решения каква защита да използват в определените ротации или къде да засилят блокадата. Или пък да направят капан. Какво имам предвид. Разпределител на отбор Хикс в ротация 5 например, при отлично посрещане в зона 1, в 80% от случаите играе остра топка в центъра. В този случай пък централният блокировач забива основно към зона 5. И на тренировките преди мача това разиграване е оттренирано. Изпълнява се лек сервис в зона 1, а играчите на първа линия са по-близо до централния си блокировач в очакване да се вдигне именно "остра" и някой от крайните помага на центъра за двойна блокада или дори тройна, като държи посоката на атака към зона 5.

Друго, най-елементарно е - от базата данни си забелязал, че посрещачът на съперника има слабост, когато посреща идваща отдясно топка от сервис, и в повечето случаи следва така нареченото разсеяно посрещане, което дава възможност и време на играещите на първа линия да организират двойна или тройна блокада. И като успееш да "пробиеш" посрещача, ти на практика объркваш и тактиката на съперника си. Друг съвсем елементарен пример е посока на изпълнение на сервис от съперника. И тези примери са едва 0,5% от възможностите, които могат да се анализират.

Ще дам два елементарни примера от първия престой на Силвано Пранди в националния отбор. На база информацията от статистиците Пранди бе разработил 3 варианта на защита и при определени ротации подаваше сигнал към играчите коя да бъде. Също в определени ротации Пранди подаваше сигнал играчите на първа линия къде да се насочват предварително за блокада. И всичко това е плод на много труд, за да бъде предадено после на играчите и отиграно преди това на тренировки. За ролята на статистика ще цитирам легендарния Хулио Веласко. Той на практика е човекът, издигнал и развил статистиката до сегашното ниво. Но ето какво казва Хулио Веласко, когато тя за първи път влезе в употреба: "Статистиката ми помага с точка и половина всеки гейм, затова при 25:23 победата е за моя отбор".

thumbnail Statistics

 

- Как се справят родните скаутмени ?

- Смея да твърдя, че имаме скаутмени на много добро ниво. Не бих искал да цитирам имена, защото няма да е коректно. Но в някои клубове скаутмените са хората, които след като са се уточнили с треньорите, самите те "разкриват" съперника и посочват тактиката за предстоящия двубой. Дори на някои места и треньорите седят наравно с играчите и слушат и гледат, там където имат пълно доверие на скаутите. Допълват и насочват, но водещата роля е на скаутмена.

- Това обаче като че ли има реализация само в отборите, където имаш добри изпълнители?

- Да, тогава процентът на успеваемост е много по-голям. Но тук идва именно първият проблем. Играчите нямат тактическа подготовка и влизат в мъжете без такава. Едва тогава започват да изграждат навика да "шпионират" съперника и губят 2-3 години, докато придобият този опит, което влияе на КПД-то им в играта. И то говорим за клубове, където представителните отбори имат скаутмени и боравят със статистика. Представете си какво е в клубовете, където мъжете и жените влизат в първия състав и продължават, както е било при старшата или по-ниските възрастови групи. От личен опит ще посоча два случая на български играчи, подписали в чужбина, които бяха изпаднали в ужас, получавайки флашка от статистика на новия си отбор и вътре едни графики, едни числа, стрелки, чудеса... И нашите момчета нямат идея как "да четат". Следва звънене от чужбина с молба "да им прочета" тактиката. А след 3 дни е мачът и състезателят е вече психически затормозен, че не е наясно с тактиката на отбора си и какво трябва да прави на игрището. И веднага КПД-то му пада, нормално е.

- Как може да се промени това тогава?

- Бавно и методично, но с желание и упоритост. Затова от Национална волейболна лига стартираме този процес, чиито плодове ще започнат да се берат от клубовете след дори 2 години. Целта на ръководството на НВЛ е не просто да дойде един шампионат, да свърши и да преминем към следващия, а да има концепция за развитие, както на вътрешните първенства, а също така и на самите клубове, ръка за ръка с развитието на треньори и състезатели. Затова първата стъпка е към разширяване на хората, боравещи със статистиката. Следващата стъпка е да се имплантират в клубовете си и по-специално във взаимната работа с треньорите, които не е срамно да поискат от скаутмена разяснение по статистическия продукт, за да могат да планират подготовката си и с тактически разяснения. И третият етап е вече скаутът и треньорите да започнат постепенно да учат подрастващите на тактика, за да им изградят навика, с който да бъдат готови за мъжките или женските представителни отбори. Тогава и класата на играчите ще бъде по-голяма, защото освен физически, състезателят ще е подготвен и тактически и няма да "губи време" да се учи. Не веднъж и два пъти сме чували въпроси от типа: "Защо сърбите вадят постоянно играчи на световно ниво?". Отговорът е елементарен - защото наред с физическите данни са им развили и тактическите умения. Дори и на най-обещаващия математик, ако не знае таблицата за умножение, ще му е нужно време, за да я научи и стане по-добър. Така е и с играчите, така е и с треньорите.

- Как може да бъде определено скаутменството - хоби или професия?

- За мен лично, когато работех като скаутмен, си беше професионално хоби. Така че започва като хоби, а след като навлезеш в материята - от само себе си идва желанието да ставаш по-добър, да намираш слабите места на съперника и постепенно се превръща в професия. Казано с други думи, какво по-хубаво от това да получаваш пари за хобито си?! Освен това на днешно време възможно ли е срещу 500-600 лв да получиш професия?! Не. Ето, сега това е шанс. Но без труд, желание и упоритост, няма как да стане, разбира се. От няколко години имаме няколко български статистици, които работят в чужбина като скаути и получават много добро заплащане. Да не говорим, че в чужбина не е възможно да пробие наш треньор, без да е подготвен в работата със статистика.

- А кой е най-яркия пример на човек боравещ със статистика и успял в треньорството?

- Безспорно името на Камило Плачи говори на всички не само в България, но и в света. Отличен анализатор, особено на информацията, която получаваше от статистиците по време на самата игра. Не само подготовката преди мачовете с обработката на информацията, но и по време на самите мачове. Може би помните, че по време на Олимпийските игри, на почивките именно Плачи бе човекът, който даваше по-голямата част от наставленията, за да може в тези 30-ина секунди и минутки да предаде информацията на играчите. Тук говорим за екипност, при която старши треньорът се доверява на помощника си за конкретиката, защото той няма възможност да я следи в реално време. Иначе могат да се дадат 10-ина примера на започнали като статистици, които сега са старши треньори на отбори във водещите страни. Един от статистиците в Турция дори пое младежкия национален отбор. Самият факт, че ЦЕВ позволи на скамейките да има още един помощник треньор е именно с цел тази статистика да влиза в употреба веднага - на всяко разиграване. Затова все по-често помощник треньори стават статистици, а следващата стъпка е старши треньори, ако имат и нюх за такива, разбира се.

- За предстоящите курсове за статистици в България има ли готовност НВЛ да поеме всички желаещи?

- Да, от НВЛ имаме пълна готовност. В София курсовете ще се провеждат в зала "Христо Ботев" или в офиса на Българската федерация по волейбол. Имаме готовност да проведем такъв курс и в Пловдив, ако се окаже, че от този регион има желаещи - и да не пътуват до София. Освен това НВЛ ще осигури за своя сметка за времето на курсовете статистическата програма. Наред с администрирането за вътрешните първенства трябва да мислим и за развитието на волейбола като ниво на треньори и състезатели, което ще повиши респективно качеството на игра. Тогава и продуктът става по-атрактивен и привлекателен и за зрители, и за партньори.

Курсът за волейболни статистици, организиран от Национална волейболна лига, ще започне в началото на месец септември - с продължителност 10 посещения (два пъти седмично). За първи и последен път такъв курс е провеждан през 2011 година. Таксата за курсът е 500 лева за представители на клубове и 600 лева за всички останали. Желаещите трябва да имат волейболни познания, обичайните компютърни умения и лаптоп. Национална волейболна лига ще осигури за времето на курса програмата Data Volley, с която се работи. След приключване на курса, завършилите го ще бъдат предложени на клубове у нас за стартиране на работа. НВЛ има готовност с цел улеснение на желаещите да проведе курсовете в три града - София, Пловдив и Монтана, в зависимост от района на записалите се. Краен срок за записване - 25 август 2020 г.

За повече информация и записвания за курса за волейболни статистици:

0899 43 93 33 - Христо Апостолов