„Добруджа 07“ (Добрич) е само на една победа от второ поредно участие във финалния плейоф на Суперлига „Сами-М“. Играчите на Мирослав Живков спечелиха  гостуванията си на първенеца от редовния сезон „Нефтохимик 2010“ (Бургас). В първия мач волейболистите от Добрич надиграха бургазлии с 3:1, а във втория се наложиха с 3:2 след 20:18 в решителния тайбрек. Припомняме че, в предния етап „зелените“ детронираха шампиона в последните 4 години „Марек Юнион-Ивкони“ и по този начин взеха реванш за загубата на финала в първенството от дупничани през миналия сезон.

Но въпреки добрата форма и гръмките победи, които бележат неговите състезатели Мирослав Живков остава здраво стъпил на земята и добре знае, че срещу опитен отбор като „Нефтохимик 2010“ няма място за подценяване, а битката в 1/2-финала още не е свършила.

„Трябва да забравим тези два мача в Бургас и да се съсредоточим максимално върху предстоящия двубой. Основната ни задача преди срещата бе да анализираме мачовете в Бургас. Да видим в кои елементи от играта се справихме добре и в кои по-зле. Да си направим правилните изводи и да се опитаме да подобрим още повече представянето си в домакинските срещи. На ясно сме, че играем срещу един от най-опитните и балансирани отбори в Суперлигата. Ще се опитаме да дадем максимума от моментното ни състояние и се надявам да завършим започнатото пред собствена публика“, каза специалистът начело на „Добруджа 07“ за сайта на БФВолейбол volleyball.bg.

Днес от 18:00 ч. в зала „Добротица“ е третият двубой от серията, а при успех „Добруджа 07“ ще си заслужи още една възможност да станe шампион на България.

Българският национален отбор за девойки до 19 години победи Румъния с 3:1 (25:16, 23:25, 25:11, 25:17) в контрола, която се състоя пред празни трибуни в столичната зала „Христо Ботев“. След края двата тима изиграха и допълнителен тайбрек, в който момичетата на селекционера Димо Тонев се наложиха с 15:9. Топреализатор с 26 точки стана Моника Кръстева. Александра Миланова, която се появи на полето в третия гейм завърши с 13 точки.

Мачът бе първи от трите приятелски срещи, които ще изиграят България и Румъния като част от подготовката си за европейските квалификации. Битките за място на Евроволей 2016 в Унгария и Словакия ще стартират в края на следващата седмица. Родните националки са в Група Е заедно с Дания, Финландия и Естония, а домакин на срещите ще бъде именно зала „Христо Ботев“.  

В събота от 18:30 ч. отново в зала „Христо Ботев“ България и Румъния ще излязат един срещу друг във втората контрола. Двубоят е затворен за фенове.

Два български града - Дупница и Бургас ще бъдат домакини на груповата фаза от финалната шестица за Купата на България при мъжете.

Припомняме, че финалната фаза на надпреварата ще се проведе от 25 до 30 април, като срещите в двете групи са на 25, 26 и 27 април. Следващият ден, 28 април е предвиден за придвижване на отборите, достигнали до полуфиналите. Финалната четворка на турнира ще се играе в зала „Младост“ в Бургас. Двата полуфинала са на 29 април, а финалният спор за Трофея е на 30 април. Мач за 3-4 място не се играе.

Обновената зала „Спортна“ в Дупница ще приеме двубоите от предварителна група Б, в която са отборите на „Марек Юнион-Ивкони“, „Монтана“ и „Арда“ (Кърджали).

Зала „Младост“ в Бургас ще бъде арена на битките в предварителна група А, в която са „Нефтохимик“ 2010, „Добруджа“ 07 (Добрич) и „Миньор“ (Перник).

Всички двубои са в един и същи час, като ще започват в 18:00 ч

Програма на двете предварителни групи:

Група А, зала „Младост“, Бургас

25-04- 2016

18:00 ч „Добруджа 07“ – „Нефтохимик 2010“

26-04- 2016

18:00 ч „Миньор“ – „Добруджа 07“

27-04-2016

18:00 ч „Нефтохимик 2010“ – „Миньор“

Група Б, зала „Спортна“, Дупница

25-04- 2016

18:00 ч „Арда“ – „Монтана“

26-04-2016

18:00 ч „Марек“ – „Арда“

27-04-2016

18:00 ч „Монтана“ – „Марек“

Димитровград започна възраждане на позиции във волейбола у нас, като сформира женски отбор. Тимът направи дебют в първенството на НВЛ-жени "Демакс+“ под името "Раковски" през настоящия сезон 2015/2016. За целта димитровградчани потърсиха кооперация с утвърден клуб и шампион на България - "Марица" (Пловдив), като пловдивчани преотстъпиха свои състезателки, а тимът се ръководи от тандема Петър Ташев, шеф и треньор на клуба и Георги Илиев треньор в "Марица".

В дебютното си участие Раковски завърши на седмо място в крайното класиране, като остави добри впечатления и направи първи стъпки в своето развитие. Общината в Димитровград изигра основна роля за успешния старт, като подаде ръка на женския отбор по волейбол и го финансира, като ще продължава да го поддържа и за в бъдеще.  Ето мнението на зам.кмета на града Светослав Стойков в специално интервю за изминалия сезон и плановете за волейбола в Димитровград.

Дебют на Димитровград в женския волейбол. Как оценявате изминалия сезон?

За мен този сезон е добър. Като всяко начало е много трудно. Опитваме се да възродим волейбола в града, макар и да е свързано с доста средства и усилия. Доволен съм от представянето на момичетата.

Зам.кмета на Димитровград Светослав Стойков е доволен от дебютния сезон на волейболистките

В тази връзка, ще продължите проекта и за в бъдеще?

Да, идеята е да продължим женския профил съвместно с Марица (Пловдив) и за следващите години.

Значи ли това, че може да направите Димитровград значим волейболен център при жените?

Стараем се да постигнем това. Имаме условия, а тепърва започваме и голям ремонт на спортната ни зала. Имаме една от най-големите зали в България и смея да твърдя, че Димитровград ще го има на волейболната карта.

Волейболистките на Раковски (Димитровград) завършиха на седмо място в женското първенство в дебютния си сезон

Разкажете по-подробно за ремонта?

Средствата, които ще заделим, са около 2.5 милиона лева. Ще търсим начин за финансиране. За момента все още не е осигурена сумата, но ще направим всичко възможно. Имаме изготвен и идеен проект, и дай Боже  да се случат нещата.

Има ли интерес от местната общественост към волейбола?

Да, смея категорично да го потвърдя. Още през първия полусезон взехме да събираме публика, повече от колкото виждам по други зали, където имат традиции във волейбола.

Вие лично волейболен фен ли сте?

Да!

Ходите ли на мачове?

Изгледах почти всички мачове през този сезон на Раковски.

А има ли интерес от страна на децата за тренировки?

Да. Събираме групи и много деца идват. Дори имаме идея с Петър Ташев да започнем да работим и с момчета. Засега е в много суров вид. В школата при нас има над 100 деца, които тренират.  Надявам се с развитието на женския волейболен отбор, този интерес да нарасне.

Значи можем да заключим , че общината ще подпомага волейбола в Димитровград?

Да, и не само. Община Димитровград подпомага почти всички видове спорт. Наскоро отделихме 285 000 лева за спорт в Димитровград и ще продължаваме така..

В българския женски клубен волейбол чуждестранните състезателки са рядко явление.  Във всички девет отбора, които играят в НВЛ Демакс+ през настоящия сезон, чужденката е само една.  Това е украинката Юлия Богмацер, която от есента защитава цветовете на „Марица“ (Пловдив).  Затова и нейната перспектива към страната, града, клуба, живота и работата тук е сама по себе си уникална.  Ето и какво каза титулярната разпределителка на пловдивския тим в интервю за клубния сайт:

- Как се чувстваш във волейболен клуб „Марица“?

- Много ми харесва – и отборът, и момичетата, и колективът.  Чувствам се добре, с удоволствие ходя на тренировки.  Много ми е интересно, много работим – не винаги е лесно, но мисля, че това е нужно, за да играем добре и да показваме резултати.

- Разкажи накратко за кариерата си дотук.

- Дълго време играх в Украйна и нашият клуб „Круг“ (Черкаси) пет години беше шампион и носител на националната купа и печелеше всичко, което можеше да се спечели в Украйна.  За около седем години бях част и от националния отбор.  Първият ми чуждестранен клуб беше от Русия – „Строитель“ (Красноярск), но там нещата бяха подобни като у нас.  Стана по-интересно, когато попаднах в Турция – в Нилюфер „Беледийеси“ (Бурса).  Там нивото е много високо и много отбори са с изравнени възможности.  Борбата е постоянна и не се знае как ще завърши която и да е среща.  В Румъния също изкарах една трудна и интересна година.  С „2004 Томис“ (Констанца) играхме в Шампионската лига.  Отборът ни беше много добър, с много чужденци – от Бразилия, България, Сърбия, Беларус, а треньор ни беше Дарко Закоч.  После отново бях в Турция, а миналата година играх в Казахстан.  Там не ми хареса много.  Искаше ми се да играя европейски волейбол, с темпова игра - бърза и интересна.  Затова и тук, в Европа, много ми харесва.  Играем много мачове, много спаринги – ходихме до Сърбия, Гърция и Турция за контроли, а това много помага на отбора да се обиграва и обединява.

- А как ти се струват нещата тук, в „Марица“, в сравнение с всички тези клубове, в които си била преди?

- Както съм казвала и на момичетата, не е тайна, че този отбор много ми харесва.  Съвсем сериозно и честно мога да кажа, че като съвкупност от всичко - организация, треньор, колектив, работа, битови условия – „Марица“ е най-добрият чуждестранен клуб, за който съм играла.  Като споменах битовите условията - живея в хотел, където ме хранят по три пъти на ден, за нищо не се притеснявам, отивам на работа и работя, прибирам се вкъщи и си почивам...  Може би единственият плюс на други клубове е била финансовата страна.  Но тук си получавам заплатата редовно, не ми се удържат пари за нищо и съм много доволна.

- А как ти харесва в България и по-конкретно в Пловдив?

- Намирам време да се разхождам сама, а и момичетата ми помагат, като ми показват града.  Разхождаме се из Пловдив, и това, което съм успяла да видя, е много красиво.  Посетила съм повечето забележителности – Альоша, Стария град, Античния театър…  Моето семейство също беше тук по новогодишните празници.  Разглеждахме, снимахме се много и ще ни останат забележителни спомени.  В страната ми харесват планините и с удоволствие ги наблюдавам, когато пътуваме извън града.

- Разкажи за своето семейство.  Ти имаш син - как се казва, на колко години е? Разкажи и за съпруга си...

- Да, имам деветгодишен син.  Казва се Данил.  При нас се получи интересен парадокс, че аз съм волейболистка, мъжът ми е играл професионално хандбал, а синът ни си избра баскетбола.  Занимава се сериозно с този спорт и му харесва.  Разбира се, очаква ме да се върна у дома в Украйна.  Там гледат нашите мачове винаги, когато се предават в интернет – викат за нас, вълнуват се...

- А кой го гледа в твое отсъствие?

- Майка ми помага много.  Мъжът ми работи, но се грижи да го води на тренировки.  Майката на мъжа ми също помага.  Всички помагат, всички са задействани, всички разбират ситуацията и успяват да се справят.

- Семейството ти дойде да те посети веднъж в България.  А ти успя ли да се прибереш до Украйна, откакто си в Пловдив?

- Да, бяха тук за три седмици и много им хареса, особено с многото интересни събития около новогодишните празници.  Аз обаче не съм си ходила до Украйна, а и те няма да идват повече.

- Сигурно ти е тежко да си разделена от детето си?

- Да, разбира се, трудно е, но в днешно време донякъде помага това, че има Скайп, по който мога да го виждам и да разговарям с него.  А и ме спасява това, че имаме много мачове, много работа, интересно ми е и времето лети бързо.

- Намери ли си нови близки приятели, в Пловдив?  Може би някои от съотборничките?

- Когато попаднах тук, вече от доста време познавах Радосвета Тенева.  С нея играхме заедно в Румъния и сме приятелки.  В началото много ми помагаше, когато аз не всичко разбирах.  С Виктория Григорова живеем заедно.  Тя също ми показва и разказва много неща, помага ми.  По принцип всички момичета са много добри, добър колектив сме и прекарваме много време заедно и общуваме.  Често се събираме целият отбор, което е много хубаво и положително.  Нашият мениджър Борис [б.а. – Халачев] често ни организира приятни мероприятия, които ни обединяват като отбор.

- Виждам, че вече разбираш всичко на български.  Това важи ли и когато треньорът говори по време на мач?

- Да, да, сега вече разбирам всичко.  Езиците ни са близки, но в началото беше трудно да разбирам онези думи, които са различни от нашите.  Тогава Ради ми превеждаше по време на събрания, на мачове...  Сега вече няма проблем.  Разбирам какво ми казват момичетата, а и те свикнаха да разбират моя руско-български, заради което си общуваме безпроблемно.

- Да се върнем към волейбола.  Освен трофеите в Украйна, какви други постижения имаш зад себе си?

- Била съм и шампион на Румъния, а в Турция с „Нилюфер“ играхме финал за купата, което беше за първи път в историята на този клуб.  Сега, разбира се, много се надявам да стана и шампион на България със състава на „Марица“.

- А какви са намеренията ти за следващия сезон?

- Не обичам да гадая как ще бъде занапред.  Смятам, че не е правилно при положение, че тук все още не сме си свършили сезона и работата, да си правим планове за след това.  Важно сега е да се съсредоточим върху важните мачове в края на сезона.  И когато всичко приключи, тогава ще мислим и ще разговаряме за по-нататък.